Спортен клуб Балкан Адвенчър

Ако искате да извлечете възможно най-много безопастност, ефикастност и удоволствие от спелеологията, не е достатъчно да притежавате най-доброто оборудване или технически познания. Тези условия са необходими, но сами по себе си- недостатъчни. Преди да влезете под земята трябва да бъдете и психически и физически подготвени.

Ако под земята се „състезаваме”, това не е нито по часовник, нито срещу противник. Ние се борим със себе си, което не означава непременно да се опитваме да прескочим границите си, а по-скоро да накараме умовете и телата си да работят заедно в хармония. Спелеологията изисква и психическо здраве, което от своя страна налага отлично познаване на тялото, на физическите и психическите ограничения, балансирана диета, сериозна тренировка и редовна поддръжка и грижи.

1. Биохимични механизми

За да подържа доброто функциониране на мускулите и правилната реакция на външните дразнители, тялто трябва да произвежда и използва енергия, а източникът на тази енергия е поеманата от нас храна. Храната е под формата на въглехидрати, мазнини и протеини.

По принцип въглехидратите и мазнините осигуряват енергията необходима за тялото и особено за правилното функциониране на мускулите.Протеините, заедно с минералните соли и витамините осигуряват растежа и поддръжката на тъканите.

Аеробно производство на енергия – Когато вървим през дадена галерия с умерена скорост или изкачваме на класика някакво лесно пренятствие, мускулите ни работят с умерено темпо и сме в състояние да поддържаме този постояннен ритъм дълго време.

Анаеробно производство на енергия – Когато усилието, което се изисква от мускулите, стане прекалено голямо и аеробния праг прекрати доставянето на кислород се включват други методи за производтсво на енергия. Тези процеси не изисикват кислород, поради което са наречени анаеробни. Когато мускулите започнат да функционират анаеробно говорим за силови упражнения. По време на проникване се сблъскваме с такива усилия при преминаване преминаване на труден тесняк или при бързо изкачване на отвес.

2. Диета и храна

Необходимист от вода – Водата представлява 70% от телсната ни маса и присъства във всяка наша клетка. Потенето е естествен и полезен феномен, който трябва да бъде улесняван. За нещастие пещерният гащеризон много ясно възпрепятства този процес: вашият долен гащеризон се напоява с вашата пот и ви държи влажно. Ето защо трябва да отвряте горния гащеризон кокото е възможно по-често, докато се придвижвате из пещерата, и да сваляте горната му част, когато спирате да почивате. Ако усетите студ или си облечете горната част на гащеризона, или започнете отново да се движите. Само от потене можем да загубим три четвърти литър вода на час. Пийте често вода, и поемайте някакви соли, за да навакстате тяхната загуба. Ако в пещерата няма питейна вода треябва да си я носите с вас (около литър и половина на човек). Също така ако се прави лагер в пещера може да се използва и пещерната вода, но обработена -най-ефектиивния метод за обработка е с хлорен разтвор или таблетки. Спазвайте необходимото време за тази обработка, преди да пиете водата.

Хранене в пещерите – Сутринта на проникването закуската трябва да бъде поне толкова обилна, колкото е в нормалните дни. Прекъсванията за почивка са перфектни за обяд. Малко сирене, саламче (в умерени количества), хляб, вода и десерт е добро меню за един пещерен обяд. Винаги имайте плодове или щоколад в джоба, с които да се предпазите срещу неочаквани спадове в нивото на енергията, тъй като тези прости захари се усвояват бързо. Най-добрият начин да завършите дългия и удовлетворен ден е с приятната вечеря със супа и вкусно, богато на въглехидрати основно ястие и десерт. Завършете с горещ билков чай, преди да си легнете.

3. Признаци на умора

Умората не трябва да се разглежда като знак на слабост, който трябва да се пренебрегва, а като нормален и полезен сигнал вашето тяло, който не трябва да игнорирате. Симптомите на умора включват сънливост, намалени умствени (особено способност за оценка на трудни ситуации), слабост, неспособност дори и за малко да преминете към силови упражнения и липса на двигателна координация, която може малко странно да прилича на пияно състояние. Ако е се появят тези сигнали, време е ДА СПРЕТЕ!

4. Изтощение

Ако при някой от признаците на умора не послуша ме тялото си, рискуваме да се изтощим, което е състояние на дълбоко физиологично разстройство, което може да доведе до сериозни и необратими последствия. Те са резултат от три процеса:

Хипогликемия – При изчерпване на запасите от глюкоза, нивото на кръвта пада, което води до замаяност и неясен поглед и дори понякога до загуба на съзнание.

Дехидратация – Дехидратацията е незабележима, тъй като често е трудна за откриване в пещерата. Тя може да се случи дори когато и когато сме в среда със 100% влажност и сме облечени във влажни дрехи. Когато на тялото вътрешно му липсва му липсва вода, то не може да изхвърли токсините чрез урината и да регулира във вътрешната си температура чрез потенето

Хипотермия – Когато тялото бъде лишено от енергията която произвежда топлина, температурата му пада. Тогава то спира да изпраща кръв до крайниците и първо пръстите губят чувствителността си после тялото започва да трепери неконтролируемо, което води до допълнителна загуба на сръчност накрая жертвата изпада в дълбока летаргия. Хипотермията е още бяла смърт!

Предпазни мерки – Изобщо не е срамно да се обърнете и да се върнете обратно. Искайки да продължите, само за да не пречите на напредъка на екипа, може да доведете до много по-сериозни последствия, отколкото възможността да довършите изследването друг път. Това е риск, който нямате право да поемате, дори и ако смятате, че помагате на екипа. Не забравяйте да наблюдавате дискретно физическото и психическото състояние на останалите членове на групата, за да избегнете бъдещи инциденти: объркването, задъхаността, лошото настроение, виенето на свят, бледостта, треперенето и общата летаргия са важни ранни знаци, които трябва да разпознаете преди да е станало прекалено късно.

Мръсният въздух, понякога наричан „лош въздух“, е атмосфера, която има значителен физиологичен ефект върху хората. Въпреки че не са сериозен проблем в повечето от пещерите в света, тези, които съдържат въглероден двуокис, могат да станат смъртоносен капан за незапознатите с белезите и симптомите на отравянията с различните газове.

Повишаването на концентрацията на СО2 обикновено е най-животозастрашаващия сценарий за варовиковите пещери. Този безцветен, безмирисен и негорим газ е регулатор на дихателните функции на човека. За начинаещия пещерняк първата неочаквана среща със замърсения въздух винаги е свързана с уплаха. Типична е липсата на миризма и визуални сигнали и първите физиологични ефекти са повишаването на пулса и честотата на дишането. По-високата концентрация на СО2 води до тромавост, главоболие, замайване и рядко смърт. Пещернякът, който има опит със замърсения въздух може да усети сух кисел вкус в устата, но обикновения пещерняк може и да не отбележи този фект. Мръсният въздух често се наблюдава в „джобове“ в долните (ниските) части на дълбоките пещери, където няма активни потоци или движението на въздуха е минимално.

Как СО2 попада в пещерите

СО2 попада в пещерите по няколко начина, всеки от който има връзка с газовото съдържание на пещерната атмосфера и неговата вариация в зависимост от външната атмосфера. Двата основни начина, по които СО2 попада в пещерите са:

• Водата абсорбира СО2 като преминава през богатия поради гниенето на растителността на СО2 повърхностен почвен слой. Тази вода преминава през скалните пластове и попада в пещерите, обикновено взимайки участие в образуването на калцитни натеци. В този случай постъпилият в повече СО2 в пещерната атмосфера измества кислорода и азота от нея.
• СО2 може да бъде отпадъчен продукт от метаболизма на микроорганизми, гниене на органични материали или от дишането на прилепите или хората. Концентрацията на кислорода лесно се редуцира в пропорция, при която се повишава съдържанието на СО2 докато концентрацията на N2 остава постоянна.

Ефект върху хората

Излагане на СО2 от 1 и 2 % за няколко часа ще доведе до аксидоза, дори и да няма недостиг на кислород. Ацидемията ще е факт и вторичните механизми ще се инициират от телесните процеси на хомеостаза в опит да се избегнат драстични промени в рН и да се възвърне рН към нормалното ниво.

Продължително вдишване на въздух, съдържащ около 2% СО2 или повече, ще наруши телесната функция като предизвика силното окисляване на телесните течности. Това ще доведе до загуба на енергия и чувство на умора дори и след напускане на пещерата. Може да отнеме няколко дни в добра среда за възстановяване на телесния метаболизъм до нормалното ниво.

Правилата за здраве и сигурност казват, че 0,5% СО2 е „средно измерената граничната стойност“. Това е концентрацията, при която всеки човек може да понесе 7-8 часа на ден, пет дни в седмицата, без вреда.

Прост тест за лош въздух

В болшинството от случаите на лош въздух в пещерите истинска опасност представлява концентрацията на СО2, което е главният фактор човешкото тяло да увеличи честотата на дишане. Продължително излагане на СО2 с концентрация само 6% или повече може да бъде достатъчно да причини задушаване. В болшинството от случаи, ако човек в пещера има някои от симптомите на увеличен СО2, един прост тест може да бъде полезен: „тестът на открития пламък“: но необходимо е да се знае, че този тест не е сигурен да определи точната концентрация на СО2.

Тестът на открития пламък се състои в запалването на клечка кибрит или запалка, или да се носи запалена свещ при подозрение в лош въздух. Ако пламъкът угасва, има лош въздух. Където е възможно, е добре да се използва газова запалка, за да се избегнат неприятните газове от кибрита, когато се тества качеството на въздуха в пещерата. (Smith, 1997a). Лабораторното тестване на лош въздух е доказало, че запалването на кибритена клечка, свещ или газова запалка ще намали концентрацията на кислород от около 14,5 до 15%. На практика хората могат да оцелеят в атмосфера, съдържаща 10% кислород, така че когато пламъкът само намалява, във въздуха все още остава достатъчно кислород за да се оцелее.

Действия при високи нива на СО2

При най-малкото съмнение за лош въздух трябва да бъде направен тест, и ако пламъкът угасне, тогава всички членове на екипа трябва незабавно да напуснат пещерата в ред и без паника. Неопитните пещерняци в групата трябва да бъдат специално наблюдавани и водени до изхода. Когато се предприемат спускания във вертикални пещери, които могат да съдържат СО2, първият слязъл долу човек трябва да провери внимателно за Со2. Пещерняците трябва да влизат в области с лош въздух само при изключителни случаи, като при операции за издирване и спасяване, проучване или научна работа. При тези обстоятелства трябва да се вземат специални мерки за сигурност, за да се осигури безопасността на групата.

Заключителни бележки

В болшинството от случаите в пещерния въздух се наблюдава повишена концентрация на СО2 в комбинация с изчерпване на О2. Високите концентрации на СО2 са най-заплашващите живота ситуации, срещани под земята. Обратно, заплашваща живота ниска концентрация на О2 се среща рядко, но когато СО2 е много висок, за да е опасен за хората, обикновено няма достатъчно кислород за да поддържа горенето. Първите физиологични признаци на високи нива на СО2 включват повишен пулс и честота на дишането, главоболие, непохватност, умора, тревога и загуба на енергия. Ако вие или член на групата има някои от тези симптоми които са странични ефекти от отравяне с СО2, направете простият тест с открития пламък на запалка. В болшинството от случаите, ако човек има някои от тези симптоми, характеризиращи нарастване на концентрацията на СО2, тестът с открития пламък ще се провали?. Ако запалката(кибритът) не се запалят, предупредете другите и опразнете пещерата по безопасен начин. Обаче, тестът с открития пламък не е изцяло сигурен за концентрацията на СО2. СО2 при внимателно отношение не е по-опасен от другите опасности в пещерите. Независимо от възможните опасности, спелеологията е по-безопасна от шофирането, което повечето приемат за дадено. Най-добрият съвет е „Ако се съмняваш, излизай навън“.

При проникване в пещерите и пропастите не може да не се забележи тяхното голямо разнообразие по размери, форми, образувания, води и наслаги. На какво се дължи това, защо и как те са се образували? Отговорите на тези въпрос» са от значение за всеки пещерняк. Позна¬вайки процесите на образуване на пещерите той ще знае къде и как да търси нови пещери, както и продължения в известни такива. Ще може да си обясни особеностите на подземния релеф и ще избере най-правилния начин за преодоляването им. Ще може да предвиди вероятните опасности от наводнения и срутвания. Не на последно място ще знае последиците от замърсяването на пещерите, пропастите и водите в тях.

Почти всички пещери и пропасти са образувани в така наречените карстов райони. Но какво е това „ карст“ ? Терминът идва от немското произношение на славянското название на платото Крас в Словения. Ето как пионерите в изследването на карста и пещерите в България, братята Херман и Карел Шкорпил го описват:

„В северозападната част на Балканския полуостров се простира една възвишеност наре¬чена Краж. Тя минава между Истрия и Крайна, като образуве водораздела на реките Сава и долините, които се спущат към Адриатическо море. Възвишеността се състои от варовик с камениста повърхност, на нея се срещат пропасти, фуниевидни вдлъбнатини, котловинни долини, а под нея пещери подземни реки. Реките текат надземно после се изгубват в понорни пропасти пукнатини и след едно късо или по-дълго подземно течение излизат във вид н големи извори“.

Подобни райони има и в нашата страна. Ако се поразходим из Врачанския Балкан, Понор планина, из отделни райони на Пирин и Родопите, в по-голяма част от Централния Предбалкан и на много други места в България, ще видим стръмна варовикови склонове, образувани по доли¬ните на реките и деретата, а в заравнените части между тях, често с малко растителност и почви, разядена каменни полета с фуниевидни ями и понижения в околния релеф. От дъното на някои от тях започват пропасти. Тук почти няма реки и потоци, а когато ги има, те бързо изчезват под земята. По склоновете на долините има входове на пещери, a.в най-ниските части – буйни извори с променящ се дебит.

Всички подобни райони се наричат карстови и са обект на изследване на различни дялове на геологията.

Пещерите са обективна природна даденост, която има свои специфични характеристики, среда и животински свят. Същевременно те съхраняват информация за развитието на материалната и духовна култура на човечеството, животинският и растителен свят населявал планетата в доисторическо и историческо време. Всякаква дейност, включително и спелеоложката, която води до нарушаване на естественото състояние на пещерите или следите от човешка култура в тях може да доведе до невъзвратими за природата, науката и културата вреди. Очевидно е, че ако спелеологията не съществуваше, човешкото присъствие в пещерите нямаше да допринася на за нарушаване на естествената цялост на пещерната среда и негативните промени щяха да се дължат само на външни фактори. Поради това, че практикуването и развитието на спелеологията не могат да бъдат спряни то основната задача на спелеолозите е да опазват пещерите, така че да бъде постигнато равновесие между човешкото присъствие под земята и опазването на околната среда. Дали то може да бъде постигнато зависи предимно от нас, нашето отношение и поведение спрямо заобикалящият ни подземен свят. За това е необходимо всеки спелеолог да знае какво и как трябва да опазва в пещерите:

ПЕЩЕРНИТЕ ОБИТАТЕЛИ

Тайнствата на пещерите са привличали и привличат поколения български спелеолози. За много от нас обаче животинският свят на пещерите остава почти незабелязан. Рядко си задаваме въпроса кои са пещерните обитатели, какъв е начина им на живот и мястото им в природата. В този материал, водени от идеята, че по-доброто познаване на проблема, би довело до по-успешно опазване на пещерната фауна, искаме да насочим вниманието Ви към някои аспекти на взаимовръзките ПЕЩЕРИ-ПЕЩЕРНИ ОБИТАТЕЛИ-СПЕЛЕОЛОГИЯ. Пещерите предлагат уникална среда за живот – специфичен микроклимат (почти постоянна температура и влажност) и ограничена или напълно липсваща дневна светлина. Както е известно биоспелеологията разделя животните в пещерите на три основни групи: троглобионти – видове животни изцяло приспособени за живот под земята, за които пещерите са единствени убежища, троглофили (пещеролюбиви) – видове животни, които намират временно убежище в пещерите и троглоксени – случайни „гости“ на подземния свят.

Безгръбначни животни

До сега са известни повече от 700 вида безгръбначни животни, които обитават българските пещери. От тях около 100 вида (14%) са троглобионти. Обикновено това са дребни, бели или полупрозрачни същества, които можем да видим по глинестите наслаги, по стените и по образуванията, в локвите и подземните езера, или по купчините прилепно гуано. Повече от 20% от безгръбначните животни, обитатели на пещерите, са ендемити – видове, чието разпространение е ограничено само в даден район. Много от тях са известни само от една пещера или само от даден карстов район. Такива са повечето видове пещерни бръмбари, многоножки и мокрици. Ето защо унищожаването на фауната на една единствена пещера може да доведе до изчезването на цели животински видове завинаги от лицето на земята. Всички видове безгръбначни пещерни животни са защитени от Закона за Защита на Природата.

Прилепите

Прилепите са единствените бозайници приспособени за живот в пещерите. Те са уникални със способността си за активен полет, използването на ехолокация за ориентиране и възможността да „избягват“ неблагоприятния за тях зимен сезон като изпадат в състояние на хибернация (зимен сън). България е една от страните с най-богата прилепна фауна – 29 вида (от 30 вида в Европа). От тях 23 вида прилепи използват пещерите (както и нишите, скалните цепки, струпванията на скални блокове) за целогодишни или временни убежища. „Пещеролюбивите“ видове прилепи като големия подковонос, средиземноморския подковонос, южния подковонос, големия нощник, остроухия нощник, дългопръстия нощник и пещерния дългокрил обитават пещерите през цялата година и формират големи струпвания от няколкостотин до няколкохиляди индивида (прилепни колонии). Пещерите са мястото където женските прилепи от тези видове се събират през периода май-юли, за да родят и отгледат малките си, пещерите са мястото, където по-късно през лятото и през есента се срещат мъжките и женски прилепи, както са и тяхно единствено убежище през зимата. Други видове прилепи, като например малкия подковонос и дългоухия прилеп, обитават през лятото постройки и хралупи, но намират подходящи условия за зимуване също само в подземни убежища. Прилепите са особено уязвими по време на размножителния период и хибернацията. Това са моментите когато безпокоенето им може да доведе до силно намаляване на числеността и дори изчезването им от даден район. Влизането в прилепни пещери в периода на раждане става причина женските обезпокоени да излетят, често пъти изпускайки новородените прилепчета или бутайки младите на земята. Веднъж паднали – те са обречени на смърт. През зимата безпокоенето е също особено опасно, защото ако прилепите често се събуждат и летят, изразходват преждевременно натрупаните „запаси“ и не могат да доживеят до пролетта.

В България ВСИЧКИ 29 ВИДА ПРИЛЕПИ СА ЗАЩИТЕНИ ОТ ЗАКОНА ! Заповед N 1021/1986г. на Министерство на околната среда забранява улавянето и убиването на прилепи, паленето на огън в пещерите и до входовете им, влизането в пещери през размножителния период на прилепите (май-юли), както и всички други дейности, които безпокоят или прогонват прилепите от местата, където живеят. Много от българските пещери са обявени за защитени от закона природни обекти, именно като убежища на големи прилепни колонии и на уникална безгръбначна пещерна фауна. Такива са „Парниците“ при с. Бежаново, „Понора“ при с. Чирен, „Седларката“ при с. Ракита, „Моровица“ при с. Гложене, „Нанин камък“ при с. Муселиево и мн. др. Прилепите често са възприемани като „кръвопийци“ и „демони“. Фолклорът ги представя като „дяволски творения“ и за тях се разказват „ужасяващи“ истории, в основата на което стои пълната липса на познания за тези съвсем безобидни животни. Всички видове български прилепи са напълно безобидни и безопасни за човека животни ! Нещо повече – от човешка гледна точка те са и много полезни, защото се хранят само с насекоми (включително и селскостопански вредители) ! Разчитаме, именно на Вас спелеолозите, да помогнат за разсейването на тези суеверия. Често пещерите са временни убежища и на други бозайници белки (които често ги използват и за „родилен дом“), лисици, язовци, сънливци и т.н. Някои земноводни и влечуги също използват привходните части на пещерите за подслон и укритие. В някои части на страната наричат пещерите „Духла“, не поради въздушни течения, а защото „духла“ означава змийско „мъртвило“. Понякога пропастните пещери се превръщат и в „естествени капани“, в които случайно попадат жаби, дъждовници, змии и др.

Птиците

Разглеждайки птиците като обитатели на пещерите, можем да ги разделим (макар и условно ) на две основни групи: гнездящи в пещерите и използващи пещерите само като укритие. Първата група птици предпочитат привходните части, особено тези на пещерите с големи входове. Тук те гнездят в цепки, ниши, площадки и надвеси по отвесните и труднодостъпни странични стени и тавани. Най-типични представители на тази група са белогръдия бързолет, червенокръстата и скална лястовица, хайдушката гарга и скалния гълъб. Хайдушката гарга и домашната червеноопашка често навлизат и сравнително навътре в пещерите и пропастите (до 40-50 m от входа). При резки застудявания, дебела снежна покривка и други неблагоприятни условия във входовете на пещерите намират укритие лястовици (селска, градска, скална и червенокръста), кеклици (балкански и тракийски), полски яребици и др. Често през деня в пещерите намират подслон и различни сови – горската улулица, домашната кукумявка, забулената сова, бухала и др. Някои от тях понякога също гнездят в привходните части. Друга група птици са тези, които не гнездят в пещерите, но използват за гнездене скални площадки или отвори на малки пещери и ниши по отвесните скали. Към тях се отнасят и редица редки и застрашени от изчезване птици, с изключително ограничено разпространение в наши дни като скалния орел, малкия лешояд, ловния сокол, бухала, черния щъркел и др. Като обобщение можем да кажем, че повечето скалолюбиви и дупкогнездещи птици в определени случаи могат да гнездят в удобни пещери, съобразно видовите им предпочитания. Това важи особено силно за райони, в които подходящите за гнездене места (като външни скални отвеси) са ограничени, а има добра хранителна база. В тези именно случаи стените и таваните на пещерите с подходящи профили предлагат „разрешение на проблема“ с мястото за гнездене за много видове птици .

Как да ги запазим

Най-важно за запазването на пещерните обитатели е отношението на посетителите на пещерите към тях. А ние, пещерняците сме именно хората, които могат да проникнат и проникват и в най-отдалечените кътчета на пещерите, в дълбоките пропасти и т.н. Ето за това нашата отговорност е особено голяма и често пъти съдбата на пещерните обитатели е изцяло в наши ръце. За това тук ще си позволим няколко „практически съвета“, за онези от Вас които не искат с присъствието си да наранят природата:

• Да пазим пещерите и подземните води чисти. Замърсяването с батерии, отработен карбид и всякакви други боклуци е пагубно за много от пещерните обитатели.
• Прекалено честото влизане на големи групи хора в дадена пещера е причина за изпотъпкването на самите животни, или пък унищожаването на конкретните им местообитания – малки локвички, синтрови езерца и т.н. А също води до безпокойство и прогонване на нейните обитатели!
• Паленето на огън на входа на пещери или в привходните им части е изключително опасно за пещерните обитатели (които могат да бъдат задушени до смърт от дима) !
• За да не ни тежи на съвестта живота на десетки, а понякога и стотици малки прилепчета, просто не трябва да влизаме в пещерите, за които знаем че са убежища на летни размножаващи се колонии в периода от средата на май до края на месец юли!
• В пещерите, за които знаем, че са убежища на много прилепи през зимата, също е хубаво да избягваме влизането през периода декември – февруари; или ако се налага – можем да се опитаме да заобиколим местата на колониите, или онези части от пещерата където има най-много прилепи, да не вдигаме шум, да не ги осветяваме и т.н.
• Излишното любопитство спрямо висящите прилепи, гнездата и яйцата на птиците и техните малки – хващане, пипане, осветяване отблизо (особено с карбидки!), силен шум и т.н. също може да има фатални последици за тях!
• При продължителни, масови и шумни прониквания страдат и птиците: възрастните отлитат – яйцата им изстиват, малките се преохлаждат или загиват поради липса на храна.
• Желателно е при намирането на гнезда, или ако наблюдаваме тревожно поведение от страна на възрастни птици (силни крясъци, ниско пикиране и т.н.) да прекратим за известен период, или да отложим провеждането на тренировъчна дейност или търсенето на входове по откритите скални венци.
• Събирането на пещерна фауна трябва да става само след консултации със специалисти и от добре подготвени хора.

Много тревожни са сведенията (макар и единични за сега), че алпинисти и пещерняци сътрудничат на бракониери, българи и чужденци, като взимат яйца и малки на редки и застрашени от изчезване видове птици. Всеки от нас може сам да си отговори оправдано ли е да използваме знанията и уменията си за разграбването и продаването за „жълти стотинки“ на все още уникалната в много отношения българска природа. Далеч сме от мисълта с този материал да налагаме табута и изкуствено да създаваме проблеми. Улисани в търсенето на нови пещери, спортни прониквания и т.н., често забравяме, че всъщност пещерите са дом за пещерните обитатели, а ние сме само гости . . . Всички те имат право на живот и нашите посещения не бива да се превръщат в драстични посегателства върху жизнената им среда. Нека бъдат само докосвания до този все още малко познат и тайнствен свят. А удоволствието да влезем в красива, чиста и „жива“ пещера остава изцяло за нас ! Изказваме своята благодарност за ценните съвети и информация и безкористната помощ на ст.н.с. Владимир Бешков, ст.н.с. Петър Берон, Здравко Илиев, Людмил Прекрутов и всички останали приятели пещерняци.

ПЕЩЕРНИТЕ ОБРАЗУВАНИЯ И ЕСТЕСТВЕНИЯ ПЕЙЗАЖ

Сталактитите, сталагмитите и всички други минерални образувания са тези,които обуславят неповторимостта и красотата на пещерите. В зависимост от геоложките и хидрогеоложките предпоставки и климатичните условия, навън и в пещерите, образуванията нарастват с различна интензивност и придобиват разнообразна форма, големина и оцветяване. Във всички случаи образуването на вторичните карстови форми трае сравнително дълго, а унищожаването им може да стане само за един миг. Най-често срещаният случай е замърсяването на калцитните подове, в резултат на движение на групата в „разпръснат строй“. Чупенето на образувания, случайно или нарочно със сигурност е едно от най-пагубните действия срещу естествената красота на пещерите. От това няма никаква полза, защото изнесени извън пещерата образуванията „увяхват“ така,както откъснато и поставено във ваза цвете. Даже и стремежът към големи открития, трудно може да оправдае МАСОВОТО чупене на пещерни образувания с цел продължаване на пещерата. Стремежът на повечето спелеолози е да достигнат винаги по-далече и дълбоко под земята. За това след разчистване често пъти се отварят нови галерии и входове, които преди това не са се съобщавали със известните ни подземни кухини. Това води до нарушаване на газовия обмен в пещерите ,промяна на интензивността на въздушните течения и в крайна сметка изсъхване на пещерата. Пещерните животни и образуванията са чувствителни спрямо тези промени и лесно могат да бъдат унищожени. Едно от често срещащите се явления е замърсяването на пещерните галерии с батерии, найлонови и пластмасови и стъклени отпадъци, консервени кутии,отработен карбид и други подобни негниещи, внесени отвън предмети. Те нарушават естествения пейзаж и ни лишават от удоволствието да се наслаждаваме на това, което природата е създала. От кого, освен от нас зависи чистотата на на пещерите ?

Много от българските пещери представляват „музеи на писмеността и графичното изкуство“. Надписи по стените, стрелки изчегъртани по стените или с боя и „рисунки“ натрапчиво говорят за това, че пещерата е била посетена от някой „смел“ и „културен“ изследовател. Необходимо е да се знае, че подземната среда не мястото предназначено за извършването на подобни дейности. Вероятно на всички е станало ясно, че:

• чупенето на образувания лишава природата и тези които ще дойдат след вас красота. Ако искаме да продължаваме пещерите, то нека това не става с цената на масово и безразборно чупене на образувания.
• нямо нищо по-лошо от това да се ходи безразборно върху белокаменните калцитнти подове. По-добре в „колона по един“ и боси, отколкото „във верига и с мръсни ботуши“.
• изнасянето на всякакви отпадъци навън от пещерите е най-добрият начин да ги запазим такива каквито са били преди нашето влизане.
• писането и драскането по стените не само загрозява пещерите, но говори за липсата на култура, пещерняшки опит и в повечето случаи вместо да помага вреди.
• изкуственото създаване на нови въздушни течения води до промяна в микроклимата на пещерата и действа негативно върху околната среда. Това може да се предотврати, ако се намери начин за преграждане на отворите.
• искате ли да запазите „девствени“ откритите от вас особени красиви и интересни пещери не правете достояние на обществеността тяхното местонахождение.

КАРСТОВИТЕ ВОДИ

Карстовите подземни води са един от факторите на надземната и подземната среда, те създават условия за живот на пещерните организми и същевременно са ресурс, който задоволява различни потребности на човека (питейно и промишлено водоснабдяване). Замърсяването на подземните води ги прави опасни за човека и животинския свят. По своя характер замърсяването може да бъде биологично и химично. Първото е в резултат на попадане в подземните води на болестотворни бактерии и вируси и може ди причини различни заболявания и човека и животните. Една от основните причини за възникването на биологично замърсяване е изхвърлянето на трупове на животни и други органични отпадъци в отворите на пропасти и пещери. Химическото замърсяване се получава в резултат на химизацията на селското стопанство, обратни води от селищата и животновъдството, отпадъчни води от промишлеността, замърсени повърхностни и атмосферни води и др. То води до появата на нови химически вещества в карстовите води или повишаване на съдържанието на естествено съдържащите се във водите микрокомпоненти до степен която ги прави екологично вредни. По принцип спелеоложката дейност не се отразява чувствително върху качествата на подземните води, но това не значи, че спелеолога няма какво да предприеме срещу замърсяването. В личен план вниманието трябва да се съсредоточи върху това да не се изхвърлят в пещерните реки и езера отработен и неотработен карбид, батерии, и ръждаеми отпадъци. Използването на пещерните води като отходно място, под предтекст , че няма да навредим на чистотата им, не може да бъде приемлив аргумент за подобни действия. Проникването в пещери и пропасти, които са каптирани или попадат във вододайни зони може да допринесе не само до замърсяване на подземните води, но и до сериозни неприятности на всеки спелеолог. За това е по-добре да вземете съответното разрешение, отколкото да станете причинител на замърсяване или жертва на Закона за опазване на водите в България. Във всички случаи това няма да бъде полезно за никого Подмамени от желанието за големи открития спелелеолозите прибягват до оцветяване на подземните води с цел проследяване на техния път. В редица случаи оцветените води могат да излязат в някой каптиран карстов извор и това да предизвика паника , непредвидими реакции сред тези, които го използват, както и санкции от компетентните органи по водите. Това може да се избегне, ако съобщите за намеренията си в кметството на селището, в чийто граници се намира карстовият извор. И най-важното, ако констатирате, че някой изхвърля каквито и да е органични , химически и механични замърсители:във входовете на пропасти и и пещери, както и повърхностно течащи и губещи се под земята реки, съобщете за това на съответната Регионална инспекция по околната среда и алармирайте средствата за масово осведомяване.

АРХЕОЛОГИЧЕСКИ, ПАЛЕОНТОЛОЖКИ И ИСТОРИЧЕСКИ НАХОДКИ

„Археологията е наука, която изучава живота и света на хората от миналото чрез техните материални останки (всичко, което е останало от живота и дейността на хората“. Палеонтологията се занимава с изучаването на животните и тяхната среда в миналото. Пещерните наслаги (седименти) съдържат материални останки от пребиваването на човека от палеолита (старокаменната епоха) до Средновекивието и костен материал от животните живели преди и след появата на разумния човек (Homo Sapiens). Обикновено наслагите добре са консервирали тези останки, защото находките на открито са подложени на дейността на ерозията и други външни фактори. Поради спецификата на пещерната седиментация всички съдържащи се в наслагите материали се намират в хронологическа последователност. Всяко нарушаване на последователността на пластовете в пещерните наслаги води до невъзможност да се датират откритите находки, както и провеждане на съпътстващите археологическите и палеонтоложките разкопки резултатни палеоботанически, седиментоложки и други важни изследвания. За опазването от разрушение, унищожение на останките от човешката култура и древния животински свят и запазване на научната и културна стойност на находките законодателят е приел „Закон за паметниците на културата и музеите“ и „Правилник за неговото приложение“ Според чл.15 от Закона, провеждането на каквито и да е било сондажи и разкопки в страната , включително и в пещерите, се извършват от Археологическия институт при БАН или с негово разрешение от компетентни институти и специалисти. С други думи:

- провеждането на всякакъв вид разкопки, от пещерняци, с цел търсенето и и откриването на съкровища, старини и други предмети е недопустимо и наказуемо.

- вашето желание да забогатеети или станете откриватели и притежатели на интересни предмети не само ще унищожи нещо наистина ценно, но ще ви донесе неприятности.

- откритите от вас и извадени от наслагите кремъци, керамика или кости престават да имат всякаква научна стойност и се превръщат в жалки свидетелства на стремежа ви да бъдете „велики откриватели“.

Често пъти, макар и рядко,спелеолозите откриват надписи, графити и монохромни рисунки в пещерите. По своята същност те представляват ценни свидетелство за културата , бита,нравите,обичаите и определени исторически събития от живота на хората населявали нашите земи в пред историческия период (преди създаването на писмеността) и след това. В желанието си да снемем отпечатъци или направим фотография на находките често пъти прибягваме до вдълбочаване или удебеляване на надписите и графитите, намокрянето им с вода или освежаване на рисунките с боя. Всички тези процедури са вредни , унищожават оригиналния вид на находките и ги правят негодни за научно анализиране и интерпретиране. За това:

- ако откриете подобни находки, по добре не правете нищо повече, освен да съобщите за това в Регионалния археологически или исторически музей или Археологическия институт при БАН.

- в желанието си да станете известни, не прибързвайте да информирате средствата за масово осведомяване за вашето откритие, преди да сте съобщили където трябва. Това е най-добрият начин да защитите паметника и своето откритие от злонамерени хора.

ПРАВНА ЗАЩИТА НА ПЕЩЕРИТЕ

Пещерите и другите карстови форми, по единично или обособени в отделни територии имат важно научно, културно, естетическо и стопанско значение. Предвид на това законодателя е предвидил по-значимите карстови райони и пещери в България да бъдат поставени под особена закрила т.е да се ползват със статута защитени територии. Според закона те се категоризират на:резервати,национални паркове, природни забележителности, поддържан резерват, природни паркове и защитени местности. Обектите причислени към съответната категория имат и различен режим на ползване. Към настоящата дата то е следното: РЕЗЕРВАТИТЕ дават най-ефективна защита на карстовите райони и пещерите. Това се аргументира от факта, ч на тяхната територия е забранена всякаква стопанска дейност както и други действия нарушаващи естествения, самобитен характер на природата. По този начин между 50 и 60 пещери попадащи в границите на резерватите „Стенето“(20) и „Ботаин“(4) в Средна Стара планина, „Врачански карст“ – Западна Стара планина, „Байови дупки – Джинджирица“ (18)- Северен Пирин, „Купена“ и „Кастракли“ в Родопите са защитени от закона. ПРИРОДНИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ са 114 пещери ,което е показано на приложения по долу текст. Пещерата е защитена заедно с площта около нея, която се указва в заповедта за нейното обявяване (Заповедта се подписва от от Министъра на Околната среда и се обнародва в Държавен вестник). Статутът за ползван на пещерите природни забележителности и приобщените към тях площи включва забрани за нарушаване на естествената им цялост -разкриван на кариери в близост до тях чупене на образувания и драскане по стените, замърсяване и други увреждащи дейности. ЗАЩИТЕНИ МЕСТНОСТИ включват отделни райони с различни проявления на повърхностния и подземния карст. Такива у нас са каньона на р. Чернелка при с.Горталово и Карстовата долина край с.Петърница- Плевенско, Коньона на р.Негованка, и местността „Понорите“- В.Търновско, Лакатнишките скали и др. Общата площ на всички защитени карстови местности е 618.3 ха, в която попадат 52 пещери. Четири карстови извора с прилежащата им територия също имат статут на защитени местности: карстов извор в м. „Ямата“-Старозагорско, „Кьошката“, гр. Разлог, Медсвенските извори, с.Медвен-Сливенско и Златна Панега край едноименното село. Режима на ползване позволява извършването на стопански дейности, които не трябва да влошават състоянието на естествения ландшафт. НАЦИОНАЛНИТЕ ПАРКОВЕ са защитени територии с големи площи в границите, на които попадат отделни райони с развит повърхностен и подземен карст. Ползването на природните богатства в т.ч пещерите на територията на народните паркове еограничено до степен, която не позволява нарушаване на равновесието на природната среда. В народните паркове“Витоша“, „Врачански Балкан“, „“Пирин“, „Русенски Лом“ , „Шуменско плато“, „Централен Балкан“ попадат около 450 пещери. С това общият брой на карстовите форми у нас, които в една или друга степен са защитени от закона е около 700 или близо 15% от сумарния брой на пещерите в България. Нарушителите на забраните предвидени в актовете за обвяване на защитените територии се наказват съгласно разпоредбите на Закона за защита на природата, Правилника за неговото приложение, Тарифата за обезщетяване при причиняване на неотстраними вреди на природните обетки и Нак. кодекс на Република България.

Настоящият материал е изготвен от Алексей Жалов.

Каска.Служи за предпазване на главата от удари и падащи камъни. Черупката на съвременните каски е изработена от модифицирани полиетилени или поликарбонати. Амортизацията е за сметка на удължаването на система от синтетични ленти или на деформацията на вложки от пенести пластмаси (стиропор, полиуретан). Осигурена е добра вентилация. Може да се регулира по размер и дълбочина. Подбрадникът трябва да може да издържи теглото на човек. Върху каската се монтира системата за осветление. Общото тегло не трябва да превишава 800г. В противен случай бързо настъпвa умора от носенето й, която се изразява в болки в главата, шийните прешлени, понякога в sлепоочията. Каската трябва да удовлетворява UIAA-нормите. Не бива да се експлоатира по-дълго от указания от производителя срок на годност. Материалите стареят и могат съществено да влошат качествата си.

Гащеризон.Това е основната дреха на пещерняка. Предназначен е да предпазва от кал и вода. „Леките“ са изработени от хидрофобирани синтетични материали (дакрон, кордура) с тегло до 200 г/м2. След кратка употреба те започват да пропускат вода. Това ги прави подходящи за сухи пещери. „Тежките“ се изработват от двустранно фолиран ПВЦ-плат. По- неудоб¬ни са, но имат дълъг експлоатационен срок в тежки условия. За подобря¬ване на комфорта при движение се пристягат с подходящи гумени ластици през ботушите и над коленете. От външната страна на гащери¬зона не трябва да има джобове. Те се слагат отвътре. Скроени са така, че вещите в тях да не пречат при преминаване на тесняци. Затварянето е с 5-сантиметров лепящ цип.

Термогащеризон. Носи се под защитния гащеризон. Това е дреха¬та, която трябва да осигури топлинния комфорт, да е достатъчно топла, дори и мокра; да може да осигури бърза евакуация на влагата към раз¬копчаната част на гърдите по време на почивките; да е достатъчно ела¬стична подходящо скроена за да не пречи на движенията. В най-голяма степен тези изисквания се удовлетворяват от гащеризоните, изработени от полартек.

Водозащитни облекла. Ползват се в студени водни пещери или тогава, когато престоят във вода ще е твърде продължителен. Неопреновите облекла са неподходящи. Много по-удачни са сухите костюми от листова гума, у нас се ползваха руските „садко“, направени от две части и уплътнява ринг на кръста. Много по-удачна е конструкцията на Гомес „понтониера“ произвеж¬дана във Франция. Състои се също от две части, изработени безшевно от тънък здрав силиконов каучук с дълъг срок на годност. Херметичното свързване се осъществява от прилепването на двете части за сметка на голямата им еластичност. Тези облекла трябва да се съхраняват добре почистени и талкирани или обработени с течна силиконова смазка.

Ръкавици. Служат за предпазване на ръцете от нараняване. Най-удачен модел са тези, с не¬го¬лям грайфер на дланите и пръстите и вентилирана горна част. Периодически ръкавиците трябва да се свалят, за да се предотврати подпухването на ръцете от влагата. Необходимо е да имат перфорирани отвори за закачване с карабинер. В много студени пещери под тях могат да се носят и още едни плетени от вълна. Профилактичното намазване на ръцете с вазелин е благопри¬ят¬но по отношение на дребните наранявания и на измръзване.

Ботуши. Единствените удобни и универсални обувки за пещери. Добре е горната част да е мека и еластична и да не пречи при ходене. Подметката трябва да е относително твърда и с подходящ мек грайфер, който има добро сцепление (в пещерите се катери „на триене“, както с еспадрили).

Система за осветление.

Тя е индивидуална и предвиденото време за работа на основния източник трябва да превъзхожда двукратно планираното време на проникване. Резервните крушки и дюзи се монтират в гнезда на челника или в бокса на електрическото осветление. Комбинираното осветление се е наложило в практиката – основно ацетиленово и резервно електрическо, като ацетилено¬вият генератор (карбидката) се носи на презрамка, а дюзата за газта с рефлектор и устройство за запалване, а също и челника са монтирани на каската. Някои предимства на описаната комбина¬ция са голямата автономност (с едно зареждане карбидката може да свети 6-8 часа), силата на светлината, възможността при преминаване през водни препятствия да се използва електри¬ческия челник и дублираните функции (резервно осветление). Petzl предлага такава комбинация. Въпреки някои недостатъци тя се е наложила в по-голямата част от Европа. Електрическото осветление би било по-подходящо в някои пещери (напр. .водни, където често се плува или се минава през сифони и под водо¬пади) . Тогава е желателно то да е херметично и във всички случаи дублирано. Основното осветление може да се захранва от акумулатор (по-ниска цена в експлоатация) или бокс за батерии (подмяната е възможна и в пещерата).

Абсолютно недопустимо е да се изхвърлят в пещерите батерии и отработен карбид! Освен замърсяване, те могат да унищожат невидими за пещерняка, уникални пещерни обитатели. За тази цел е необходимо да се носи подходяща кутия за отпадъци и те да се изхвърлят по-късно в населено място в кофите за боклук.

Пакет за самопомощ

Пакетът за самопомощ е нещо повече от обикновена аптечка. Много често в планината или пещерата, наличието на лекарства не е най-важното нещо. Много по-ценни биха били други средства, с които можем да решим някои проблеми в трудна ситуация. Естествено, никой не мисли, че като тръгва за някъде непремено ще има неприятности. Но, за съжаление, и това се случва – на нас, или на приятелите ни, и тъкмо тогава, когато най не очакваме. Би било добре да сме поне малко подготвени. Един компактен личен пакет за самопомощ няма да натежи в рани¬цата. Пазарът не предлага такова нещо и начинът да го имаме е да гонаправим сами. Това си има своите предимства. Когато сами подбираме какво да сложим вътре, естествено обмисляме плю¬со¬вете и недостатъците! на всяко нещо. Представяме си как ще го ползваме и така вече сме по-| подготвени, ако в действителност нещо се случи. Предложеният тук пакет е само една възмож¬ност и естествено може да бъде допълван или променян, в зависимост от мястото, сезона или лични предпочитания Каква да е опаковката? Добре е това да е метална цилиндрична кутия с винтова или друга херметична капачка. Така тя ще може да се ползва не само за да побере и предпази вещите в нея, но и за загряване на течности или пренасянето им до пострадалия при нужда. Подходящи разме¬ри са диаметър 12-15см и дължина 20-25см. Това предлага достатъчно място, и дава възможност отвътре да се навие тънко парче от матрак (20х35см) . От една страна той предпазва от темпера¬турно въздействие съдържанието на пакета, а от друга може да се ползва като малка изолираща подложка под пострадалия. Ако преди това за него е залепен тънък алуминиев лист, това вече е и шина, подобна на такива, предлагани от сериозни фирми. Достатъчно е да се огъне внимателно, така че да обхване добре изкълченотс или счупено място и да се превърже с бинт.

Други важни неща са:

кибрит в непромокаема кутия. Дори и обикновен кибрит може да свърши работа. Клечките и парче от драскалото могат да се затворят херметично в кутия от филм за фотоапарат.

свещ. Може да свърши работа и за светене и за топлене. Запалена в палатка или под фолио тя вдига температурата с няколко градуса. Трябва много да се внимава. Съвременните синтетични материали се подпалват лесно и отделят токсични газове!

таблетки сух спирт. Също в херметична опаковка. Могат да послужат за по-лесно запалване на огън, ако дърветата са мокри или за подгряване на капризен бензинов примус.

голяма игла и няколко метра здрав синтетичен конец. Може да се закърпи раница, спален чувал, гащеризон, в изключителни случаи, дори обилно кървяща рана.

алуминиево фолио. Може да е както за еднократна, така и за многократна употреба. Стандартни размери са 200 х 150см. То рефлектира обратно излъчваната от тялото топлина (до 90%) и така прави ъзможно по-дълъг престоя на пострадал или на попаднал в бедствена ситуация. Ако с помощта на въженце или клони се направи нещо като палатка, може да пази от дъжд и вятър, а запален примус би повишил значително температурата под него. Парче от фолиото може да се навие върху обилно кървящи рани под превръзка. В много случаи този метод помага за спиране на кървенето и е за предпочитане пред направата на турникет.

въженца. Добре е да има един синтетичен шнур (5м, Змм) . Безусловно необходимо е и късо парче помощно въже (поне Зм, 5-бмм), което може да послужи за най-различни цели, включително направа на самозатягащи възли. То може да не се държи в пакета, но не трябва да се забравя!

кърпа. Тя може да се носи и вързана на врата. От нея се импровизират превръзки, предпазва от вятър и студ лицето или главата, може да се използва за направа на турникет и какво ли не още…

джобно ножче. Добре е да има едно малко сгъваемо остро ножче. Това е нещото, което всеки уж носи, а потрябва ли му в действителност, не е на мястото си. Полезно е при много манипулации, свързани с направата на превръзки и тини, а с обгорения му за дезинфекция връх могат да се извършат и малки „хирургически“ манипулации.

огледало. Добре е да е метално – например от алпака. Може да послужи за подаване на сигнали („слънчево зайче“) или контрол на слаба дихателна дейност.

Превързочни материали:

бинтове. Два обикновени- голям и малък, и един голям еластичен са достатъчни в личен пакет. Най-добре е, ако са фабрично пакетирани в стерилна опаковка.

марли. Също трябва да са пакетирани по отделно в стерилни опаковки. Има такива с нанесен на тях сух риванол.

ролка левкопласт. Освен за рани, може да послужи и за много други неща – за подлепване на пухени облекла, като изолирбанд при ремонт на електрическо осветление…

безопасни игли. Три-четири могат да помогнат в много случаи.

Медикаменти.

Трудно е да се каже кои са най-подходящи. Във всички случаи е необхо¬димо да са опаковани така, че да не се повреждат при транспорт, да е видно какви са, с какъв срок на годност и да са придружени от листчето с дозировка и начин на употреба. Лекарствените средства, които са специфични и се ползват от притежателя на пакета, трябва да се познават много добре, да са опаковани отделно в пликче с името и естествено могат да бъдат подбрани от всеки самостоятелно. По принцип, тези с общо предназначение, трябва да са такива, че да не навредят при неправилна употреба:

аспирин. Познато лекарство с широка сфера на приложение. Противопоказно е при непо¬носимост, обилно кървене, вътрешни наранявания. Може да се ползва като профилактично средство при първи за сезона излизания в по- високата планина или при по-големи физически натоварвания – по1/2 сутрин и вечер с повече течности (водоразтворимите аналози са по-подхо¬дя¬щи). Приет с топъл чай добре повлиява болки в гърлото, възпаление на евстахиевите тръби (заглъхване на ушите) от бърза смяна на надморска) височина или гмуркане.

аналгин. Болкоуспокояващо средство при травматизъм. Малка вероятност от непоноси¬мост. По-принцип предозирането не е опасно, но може да се прилага само при действителна опасност от шок при тежък травматизъм.

дефламол. В добре затворена тубичка за да не повреди другите неща пакета. Ползва се при измръзване, изгаряне, протриване. Ако има мехури, те не трябва да се пукат! Марля, обилно намазана с мехлема и хлабава превръзка са необходимата първа помощ.

захар. На бучки или насипна в херметична кутийка. Не случайно изредена при медика¬мен¬тите. При припадък или подобно състояние без ясни причини трябва да се направи опит да се сложи в устата на пострадалия. Ако зъбите са стиснати, възможно най-навътре, като устните се придържат, докато захарта се разтвори от слюнката. Често това е хипогликемичен шок при скрит или явен диабет, а тогава друга помощ не е възможна! В подобие състояние може да изпадне и здрав човек при изтощение или силен стрес.

мехлем за устни. Ползва се както червило и различни видове се продават в почти всички аптеки. Факторът на UV-защита е добре да е „6″или по-голям. Може да спести много неприятности, ако се нанесе на устните, при нужда и на лицето при слънце или мъгла във високата планина. При сняг е абсолютно необходим.

С това необходимите лекарствени средства за обща употреба не се изчерпват. Предстои да се направи по-подробен и добре обмислен от лекари-специалисти списък, който ще се препоръчва от АСО.